август, 2013

now browsing by month

 
Posted by: | Posted on: август 29, 2013

Как и по какъв начин и през колко време да храним бебето си

Непосредствено след раждането у БЕБЕТАТА е налице само рефлексът за сучене. Те са в състояние да поема и преглъща само течна храна. Стомахът и червата на БЕБЕТАТА са с недоразвити функции в първите месеци след раждането и могат да смилат само мляко. Постепенно с израстването се увеличават и техните функционалните възможности за храносмилане чрез производството на достатъчни по количество ензими.

Майчината КЪРМА е незаменима храна за човешкия органичъм . Кърменето най – малко до 6-я месец осигурява на БЕБЕТО всички хранителни вещества и АНТИТЕЛАТА за правилното функциониране на неговата имунна система.

Препоръчителен режим на хранене на БЕБЕТО през първия месец

Харененто на БЕБЕТО през първия месец се осъществява по следния часови режим:

  • 6ч – 9ч – 12ч – 15ч – 18ч – 21ч – 24ч Read More …
Posted by: | Posted on: август 26, 2013

Каменният лабиринт

Kamenniqt labirintот Нийл Шей
Гущерът шаваше неспокойно по избелелия камък. После замръзна на място, както правят животните, когато усетят, че някой ги дебне. Наоколо се издигаха нащърбени върхове и колони, като кули на готическа катедрала – тиха и пуста. От каньоните долу излетя папагал и крясъците му прекъснаха общия унес. Гущерът побегна. Ръката на Хери Ракотондравони се стрелна напред. Секунди по-късно младият херпетолог разтвори шепа:  „Мисля, че е непознат вид.“Каза го за втори или трети път през няколкото дни, които бяхме прекарали в мадагаскарския национален парк и резерват „Цинги де Бемараха“. На острова, прочут със своето биоразнообразие (90% от местните видове са ендемични – не се срещат никъде другаде на Земята), този защитен район от 1550 кв.км е сам по себе си остров – нещо като биологична крепост, скалиста, слабо изследвана и почти недостъпна заради огромното варовиково образувание – цинги, което минава през нея.

Огромната скална маса от юрската епоха постепенно се е преобразила в лабиринт от кули с остри като бръснач ръбове, издълбан от тесни каньони и влажни пещери, които държат надалеч хората, но приютяват други животни и растения. В неговите изолирани местообитания често биват намирани нови видове, включително дългокрак лемур, който беше открит през 1990 г., но получи малко странното си название едва през 2005 г.: кръстиха го на британския комик и природозащитник Джон Клийз.
Биологът Стивън Гудман, който живее и работи в Мадагаскар от 20 години, описва района като „убежище сред рая“, място, където биологията все още пази откривателския си характер, по-добре познат преди един век. „Можеш да прескачаш от долина в долина и да намираш различни неща – казва Гудман. – Формациите цинги в Масдагаскар са сред онези места на Земята, които съдържат необикновени биологични съкровища. Просто трябва да влезеш и да се огледаш.“

Но точно влизането е трудно. През март, в края на дъждовния сезон, малко преди листата да повехнат и опадат и зимата да пресуши слабите поточета в гората, двамата с фотографа Стивън Алварес тръгнахме към парка. Водеше ни Ракотондравони. Това беше четвъртото му пътуване до Цинги де Бемараха; той е от шепата учени, които са посещавали мястото повече от веднъж.

Пристигнахме в столицата Антананариво малко след като президентът беше свален с преврат. През няколко дни избухваха ожесточени протести. Туризмът, който е основно перо в икономиката, почти беше замрял. Когато потеглихме от града, се чудехме дали няма да ни спрат. Скоро обаче, щом навлязохме в селските райони, отзвукът от преврата заглъхна.
Пътувахме близо пет дни, докато стигнем до цинги. На третия шосето се превърна в дълбоко набразден черен път, на места потънал в локви тъмна кал. С фериботи прекосихме реки, почервенели от пръстта, която се свличаше в тях заради ерозията от обезлесяването по горното им течение. Селата станаха по-малки, колите изчезнаха, а гората постепенно се сгъсти.

Край едно селце започваше път, по който влязохме в гората. След няколкото дъждовни месеца идваше дългият сух период, когато много създания изпадат в летен сън, докато влагата се върне. Разпънахме палатките си до бистър поток. Разположихме „кухнята“ под надвисналия ръб на скала, която се издигаше сред короните на дърветата и високо горе се разклоняваше в иглите, ребрата и кулите, на които мястото дължи името си.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от ноември 2009
Posted by: | Posted on: август 26, 2013

Има ли изход от лабиринта

Няма на земята по-загадъчни постройки от лабиринтите. Те омагьосват, объркват, плашат и дори могат да докарат до отчаяние тези, които се окажат в тях. С лабиринтите са свързани немалко мистични поверия. Като например това: влизайки в лабиринт, човекът попада в „друг свят“ и може да не излезе жив оттам. Съществуват много истории за лабиринти, от които е невъзможно да се излезе. И даже ако изходът е наблизо, някаква невидима сила връща жертвата си към изходна точка…Лабиринтът отказва да пусне навън своите гости… Read More …

Posted by: | Posted on: август 26, 2013

„Лабиринтът на фавна“

Военна (или историческа) фреска, психологическа драма, фентъзи с умерено страховити елементи, „Лабиринтът на фавна“ е невероятна жанрова кръстоска (с 6 номинации за „Оскар“, от които три спечелени) и идва като брилянтен завършек на филмовата 2007 година в България.На екрана годината е 1944. Подразделение от испанската франкистка армия преследва последните оцелели от силите на Съпротивата. Начело на свирепия контингент е интелигентният и садистичен капитан Видал, който се мести заедно с бременната си жена Кармен и доведената си дъщеря Офелия в труднодостъпен планински район. Стресирана от проблемите на възрастните, изолирана в самотата си, Офелия намира убежище в един лабиринт близо до имението. В центъра на този причудлив и малко страшен свят тя открива един фавн, който се опитва да я убеди, че е преродена принцеса и за да се върне в кралството си, трябва да премине през три изпитания. Read More …

Posted by: | Posted on: август 26, 2013

Черногорски пътник

Котор е вълнуващ лабиринт от средновековна история, красоти и малки удоволствия. Разположен в дъното на най-южния фиорд на Европа, само на 380 км  от София, като закотвен кораб лежи Котор, град на моряци и търговци, чиито калдъръмени улички и каменни зидове могат да разкажат много истории. Котор е един от най-добре запазените средновековни градове на Стария континент, останал почти непокътнат от ХV в. насам, когато предава ключа си на венецианците и така, под властта на републиката, избягва османското робство, тъй като католическите войски му се притичат на помощ, а от 1979 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО заради богатото си културно-историческо наследство.Най-впечатляващи тук безспорно са крепостните стени на града, които подобно на Китайската стена, пълзят по отвесните склонове на хълма „Св. Иван“ и със своите 20 м височина и 10 м дебелина се издигат до билото му, защитавайки Котор от север. Read More …

« 1 2 3 4 5 6 7 »