Няма на земята по-загадъчни постройки от лабиринтите. Те омагьосват, объркват, плашат и дори могат да докарат до отчаяние тези, които се окажат в тях. С лабиринтите са свързани немалко мистични поверия. Като например това: влизайки в лабиринт, човекът попада в „друг свят“ и може да не излезе жив оттам. Съществуват много истории за лабиринти, от които е невъзможно да се излезе. И даже ако изходът е наблизо, някаква невидима сила връща жертвата си към изходна точка…Лабиринтът отказва да пусне навън своите гости…

Учени предполагат, че загадката е скрита в устройството на лабиринта, в неговите лъкатушещи коридори и капани. Попадайки в тях, човекът губи ориентация и изпада в паника. В древността лабиринтите са се използвали, за да се принудят разни неудобни хора да полудеят. За целта „украсявали“ стените на коридорите с човешки кости, изображения на демони и други страхотии.

В митологията лабиринтът е символ на смъртта и възраждането. Той защитава място, притежаващо особена сила, и ограничава достъпа до него. Това място въплъщава зоната на прехода между два свята, а самият либиринт се явява символични порти към тях.

Египетският лабиринт

Най-древният лабиринт, описан от Херодот и Страбон, е разположен на запад от река Нил. Той е построен още в 2300 г. пр. н. е. и е представлявал оградено от висока стена здание с множество подземни и надземни помещения – зали, молилни, коридори, складове. Общата площ на лабиринта е съставлявала 70 хил. кв. м. На посетителите не било разрешено да разглеждат подземните помещения на лабиринта, където се разполагали гробниците на фараони и крокодили – свещени животни в Египет.

На входа на египетския лабиринт били изографисани следните думи: „безумие или смърт – ето какво намира тук слабият или порочният, само силните и добрите намират тук живот и безсмъртие“. Много лекомислени хора прекрачвали в лабиринта и не излизали никога оттам. Зданието си спечелило страховитата слава на бездна, която връща обратно само смелите духом.

Сложната система от коридори, дворове и стаи в лабиринта била толкова объркана, че без водач случаен посетител никога не би могъл да намери в него пътека или изход. Лабиринтът тънел в абсолютен мрак, а когато се отворела някоя врата, се чувал ужасен звук, наподобяващ на чутовна буря или рева на хиляди лъвове.

Преди големи празници в лабиринта се провеждали ритуални обреди, на които се принасяли жертви, в това число и човешки. Така древните египтяни изразявали своето уважение към бог Себек, изобразяван често като огромен крокодил. В древните манускрипти се съхраняват сведения, че лабиринтът действително е бил обитаван от крокодили, достигащи дължина от 30 метра.

Критският  лабиринт

Най-знаменитият лабиринт се намира в Кносос на остров Крит. Той е копие на египетския лабиринт. Построен е от древногръцкия архитект и строител Дедал. За своята дълга история критският лабиринт е разрушаван няколко пъти и строен отново, а през 1380 г. е разрушен и забравен, докато английският археолог Артър Еванс не открина загадъчно писмо с йероглифи в Оксфордския музей. В писмото се говори за древен лабиринт. През 1900 г. археологът пристига в Крит и започва разкопки.

Артър Еванс копае почти 30 години. Успява да изрови дворец, равен по площ на целия град. Предполага се, че това е то – критският лабиринт, представлявал съоръжение на обща площ 22 хил. квадратни метра, с минимум 5-6 надземни етажи, съединени с проходи и стълби, както и много подземни помещения. Критският лабиринт се оказва не измислица на древните, а истинско чудо на архитектурата, в което има нещо, което разумът не може да проумее. Навлизайки в критските паркове и дворци, човек даже не подозирал, че е попаднал в лабиринт, но гранитният исполин постепенно изсмуквал силите от жертвата си. Древните знаели, че не трябва да се прекарва дълго време в лабиринта, иначе може да се заболее тежко.

Според легендите в Критския лабиринт е живял Минотавъра – човек с глава на бик, на когото всеки месец принасяли в жертва 7 девойки и 7 юноши. Страшният обред бил премахнат от героя Тезей, който се осмелил да влезе в лабиринта и унищожил чудовището.

Еванс не открил следи от митичния получовек-полуживотно, но някои от находките по време на разкопките все пак говорели в полза на древната легенда. Една от залите била украсена с фреска, изобразяваща гиганта с глава на бик. Под гранитна плоча в същата зала били намерена купчина от нахвърляни човешки кости.

По света

– Древногръцкият историк Плиний споменава за лабиринти на островите Самос (в източната част на Егейско море, до крайбрежието на Мала Азия) и Лемнос (осмият по големина остров на Гърция в северната част на Егейско море).

– В град Помпей, загинал в резултат на изригването на вулкана Везувий, също имало два лабиринта. Един от тях, „Къщата с лабиринта“, е известен с удивителния си мозаечен под, върху който е изобразена борбата на Тезей с Минотавъра.

– Момчетата в Римската империя играели в открити лабиринти, за да закаляват душата и тялото си. Ако детето се нуждаело от наказание, било изпращано за цяла нощ в лабиринта. Ако оцелее сред дивите птици и хищниците, се смятало, че от него ще излезе отличен воин.

– Лабиринти имало и в Индия, а в Китай те се строели на входа на всеки град и дори дом. Жителите на Поднебесната империя вярвали, че лабиринтите спасяват от зли духове. Демоните могат да летят само направо, и ако се построи вход на дома във вид на лабиринт, това може да се окаже бариера за влизането на зли духове в жилището.

– В Скандинавия на крайбрежието на Балтийско море се намират почти 600 каменни лабиринти. Много от тях са построени от местни рибари, които вярвали, че, преминавайки през тях, си гарантират добър улов и щастливо завръщане.

– В Европа особена популярност получили лабиринтите от чимове: тревно хълмче в центъра и водещи към него пътечки във вид на недълбоки канавки. Обикновено тези лабиринти се правели във формата на кръг с диаметър от 9 до 18 метра. Но имало и квадратни, и многоъгълни чимови лабиринти, а също и такива, които били с наистина огромни размери.

– Лабиринтът може да бъде възприеман не само буквално. По своята същност всяка неразрешима ситуация е лабиринт. Древните казвали: „Намериш ли изход от лабиринта – ще постигнеш безсмъртие“. И са били прави – зациклянето върху проблема никога не допринася за дългосрочно решение.