ВИТАМИН В17 – МОЩНИЯТ УБИЕЦ НА РАКОВИТЕ КЛЕТКИ

 Витамин В17 се съдържа в костилките на горчивия бадем, кайсиите, прасковите, вишните, сливите и др.

 Своята книга “Свят без рак” американският писател евреин Едуард Грифин посвещава на историята на едно откритие, чийто главен герой е витамин В17 – лаетрил,или амигдалин, веществото, което бързо унищожава раковите клетки. Авторът дава научни обяснения на лечението на рака с виамин В17 и недоумява защо ортодоксалната медицина обяви война на лекарството, с което много клиники успешно излекували пациентите си.

 Амигдалинът се съдържа в семената на горчивия бадем, в костилките на кайсиите, прасковите, сливите и др. растения.

 Авторът на книгата намира отговора на този въпрос не в науката, а в политиката в областта на рака, в икономическата мотивация на онези, които доминират във фармацевтичната промишленост. Всяка година билиони долари се изразходват за изследвания в областта на рака, други се харчат за производството на химически съединения за лечението на болестта. С една дума от рака живеят много повече хора, колкото умират

Ако лекарството е един прост витамин, то само за един миг ще се разруши една гигантска индустрия, която се противопоставя на лечението. Фармацевтичните компании провеждат изследвания само с химическите съединения, които те създават. Те никога няма да проведат изследване с прости вещества, които се продава във всеки супермаркет, защото не могат да ги патентоват.

Веществото, което убива рака, е открито в плодовите костилки, най-вече в кайсиевите

Кайсиевите костилки (семена) още преди 35 години бяха обявени за лекарство срещу всички видове рак. Учените заявиха, че ако това вещество се употребява всеки ден, човек никога няма да заболее от рак. Транснационалните фармацевтични компании обаче заедно с министерството на здравеопазването в САЩ притиснаха Управлението по контрола на храните и лекарствата да обяви за незаконна продажбата на сурови кайсиеви костилки, както и на витамин В17, с приложената към него информация за антиканцерогенните му свойства.

 Витамин В17 е открит още в семената на ябълките, гроздето, в някои бобови култури и билки, в горчивия бадем. Твърдата обвивка на кайсиевата костилка защитава един от най-забележителните хранителни продукти на земята.

Според д-р Ернст Т. Кребс-младши – биохимик от Сан Франциско, ракът подобно на скорбута (авитаминозата) и пелаграта (кожна болест) не се предизвиква от тайнствена бактерия, вирус или токсин, а е болест на витаминния дефицит, предизвикан от недостига на ценни хранителни компоненти в менюто на днешния човек. Кребс-младши определил този компонент като част от семейството на нитрилоцидите, които се срещат в повече от 1200 растения.

 На много това вещество се съдържа в семената на растенията от семейство Prunus Rosacea (горчив бадем, кайсия, вишна, праскова и слива), съдържа се още в царевицата, соргото, просото, лененото семе, ябълковите семки и в много хранителни продукти, които днешният човек не употребява. Доказателствата на доктор Кребс впечатляват.

Преди няколко века хората употребявали богатия на витамин В17 просен хляб, но сега всички предпочитаме белия хляб, който не го съдържа.

 Някога нашите баби добавяли в ястията сливи, стафиди, зелено грозде, ябълки, кайсии и др.; за зимата ги счуквали на прах.

 Изследвания показали, че племето Ханза в Хималаите никога не е боледувало от рак, докато храната му съдържала просо и кайсии. Щом хората му се сблъскали със западната цивилизация, започнали да боледуват от рак.

Защо някога хората се спасяваха от скорбута, а днес не могат да победят рака – пита авторът на книгата Грифин. Отговорът е прост – западните правителства се огъват под натиска на фармацевтичните транснационални корпорации, Управлението по контрола на храните и лекарстсвата FDA, Американската медицинска асоциация. Всички те проведоха обща кампания срещу витамин В17, в която залегна твърдението, че витаминът съдържа цианид. Витамин В12 също съдържа голямо количество цианид, но никой не го е иззел от магазините.

Лаетрилът (амигдалинът) на д-р Кребс е получен от кайсиевите костилки, след това е синтезиран под формата на крисал. Но FDA засипа пресата с историята за една нещастна двойка от Сан Франциско, която се отровила, ядейки сурови костилки. Статията беше на първа страница на всички издания. Журналистическото проучване не открило тази двойка. Но статиите свършили своето – оттогава витамин В17 започнал да се асоциира със самоубийство.

 Според Алманаха по храненето от 5 до 30 костилки от кайсии, изядени за един ден, но не наведнъж, могат да бъдат добра профилактична доза.

Още през 50-те години Кребс доказал, че витамин В17 е безвреден за хората. Той проверил витамина върху животни и след това го инжектирал на себе си. Докторът е жив и здрав и сега. Витаминът съдържа една част цианид, една част – бензолдехид и две части глюкоза. За да стане цианидът опасен, първо трябва да се “отвори” молекулата и цианидът да бъде освободен, но това може да стане с помощта на един ензим, който се нарича бета-глюкозид; той присъства в организма в минимални количества, но почти 100 пъти повече се съдържа в раковите тумори. Следователно цианидът се освобождава само в раковите участъци и унищожава раковите клетки; бензолдехидът също се освобождава в същото време. Той е смъртоносна отрова по свойства и в съчетание с цианида става сто пъти по-силен. От това съчетание на двете вещества раковите клетки загиват.

Ето една извадка от доклад на д-р Кребс: “…Когато не получаваме адекватна на нашия организъм храна, той заболява. Ако не получавате витамин В17 с хранителните продукти, най-добрият начин да го получавате е чрез инжектиране. Ако раковото заболяване се е появило, най-важното е за кратък период от време да снабдим организма с максимална доза витамин В17… По-рано плодовете съдържаха витамин В17, и то не само в семената, но и в меката си част. Днес само дивите плодове съдържат витамин В17. Плодът, който ядем днес, е печален резултат от многогодишното култивиране в името размерите и външния му вид; меката му част вече не съдържа В17. За да удовлетворим нужните на организма си от този витамин, трябва да ядем семената на тези плодове или да пием таблетки, които съдържат В17. За съжаление този витамин днес е забранен, но се надяваме да го видим достъпен за хората, за да можем да ги предпазваме от рак, както лесно се справихме със скорбута. Ние имаме нужда приблизително от седем кайсиеви костилки на ден. Това количество ще ви предпази от раково заболяване…”

За профилактика започнете с малко количество костилки – 1-2 на ден, и стигнете до 7-10 броя. Избягвайте рафинираната захар, която подхранва раковите клетки, кофеина, който влияе зле на черния дроб и бъбреците, бялото брашно, което лесно се превръща в захар в организма. Яжте повече необработени продукти.

Книгата на Е. Дж. Грифин съдържа подробна информация за изследванията в областта на рака, които бяха спрени, големи учени бяха арестувани, когато започнаха да поддържат използването на витамин В17 в борбата с рака.

Помня, че като деца много обичахме вътрешната част от костилките на джанките и сливите, дори преди да узреят. Родители и баби ни плашеха, че са отровни. Но нямаше нито един случай на отравяне или разстройство на стомаха сред децата. Може би интуитивно сме приемали онова, от което има нужда организмът ни.

А Маркс беше казал, че няма такова престъпление, което да не може да извърши един капиталист, заради 300% печалба. А фармацевтичните компании имат 1000% печалби!