Широкото дъно на памперса държи тазобедрените стави в естествено състояние, а това е най-добрата профилактика на луксацията.Децата толкова са свикнали с тази хигиенична придобивка, че трудно се разделят с нея. Не е рядкост малчугани на 3-4 години, вече говорещи, да мъкнат „тоалетната” със себе си. Голямо удобство за родителите и децата, но трябва да се знае, че продължителното носене на памперси може и да е опасно.

Откакто памперсите навлязоха масово в употреба,броят на бъбречните инфекции се е увеличил, особено при момичетата. Причината е, че бактериите от изпражненията лесно минават в пикочните пътища и предизвикват възпаление. Те лесно се размножават, защото имат идеални условия за това – влага и топлина в памперса. Тези условия са любими и на гъбичките.

По същата причина кожата на седалището лесно се възпалява, а знаете колко трудно се лекува подсичането. Освен това не може да се разбере колко пъти пишка детето, и ако има проблем като рядко уриниране при някои бъбречни болести, няма как да се разбере.Недостатъците на памперсите не означават, че трябва да се върнем в миналия век с пелените. Но да за безопасни за децата ни, трябва да ги ползваме разумно.

Сменяйте памперса колкото се може по-често, най-много на три часа. Когато в него има изпражнения, веднага сложете нов, дори детето да е заспало, после пак ще го приспите. Най-малкото седалището ще се подсече. Мийте бебето винаги с течаща вода, когато се е изходило по голяма нужда. Мокрите кърпички са удачни, когато сте навън или при екстремни ситуации, когато бързате например.

„Проветрявайте” кожата на бебето! Въздухът е най-добрата профилактика за здрава кожа на детето. При всеки тоалет го оставяйте за няколко минути без памперс, разбира се, при подходяща темпертура в стаята. Ако ви е страх да не му е студено, сложете отгоре една пелена. Отдолу поставете разтворен памперс, за да не се превърне леглото му в река. Използвайте козметика за поддържане на здрава кожа, препоръчана ви от педиатъра. Защото подсичане означава плач, неспокойни нощи и доста пари за лекарства.

Опитвайте да сложите детето на гърне от ранна възраст. Спорен е въпросът кога детето „узрява” за гърнето. Това зависи от характера на бебето и упоритостта на майката. Американците са застъпници на тезата, че до две годишна възраст нервната система на детето е незряла и няма как да се научи да съобщава за физиологичните си нужди. Това е така, но е и вярно, че децата са различни и по различно време са готови да махнат памперса.

Няма как да познаете кога моментът е настъпил, ако не пробвате. Самите малчугани не са виновни, че правят бойкот на гърнето, те са свикнали на удобствата на памперсите и идея си нямат, че има и друг начин. Затова пробвайте още към десетия месец да научите детето да ползва гърне, особено ако сте решили да го давате на детска ясла.

Измислете различни ритуали, поощрения при успех, превърнете в игра мероприятието. Към годинката малките задържат урината около час, така, че ги подканяйте на гърне горе-долу през такъв интервал. Когато случайно уцелите, детето ще разбере за какво става въпрос и щи свърже гърнето с физиологичните си нужди.

По-големите деца трябва да се убедят, че памперсът не е чак толкова прекрасно и необходимо нещо. Сложете под памперса гащички и когато уринират ще им е мокро и неприятно. Така сами ще пожелаят гърнето. Използвайте и стремежа им да имитират по-големите деца в семейството, които посещават тоалетната, а не ползват памперс.

Ако все пак детето категорично отказва и при вида на гърнето изпада в нервна криза, не настоявайте. Оставете го няколко седмици да забрави неприятните преживявания и опитайте отново, този път с други методи. Какви точно, майчината интуиция ще ви подскаже. А тя е много силна.

Една известна английска лекарка, дълги години работила в Индия, споделя, че не е виждала намокрена майка. Макар там бебетата да се носят голи на хълбока на майката. Тя долаваля сигналите на малкото, изпишква го през определени периоди и мокри дрехи няма.